реклама
Място за реклама
реклама
Покажете на обществото, че се грижите за сигурността на нашите деца.
РЕКЛАМИРАЙТЕ ТУК!
Така ни помагате да поддържаме и подобряваме програмата.

Опасностите в Интернет

Децата прекарват все повече време на компютъра. Заетостта на родителите води до съвсем минимален човешки контрол. Броят на случаи на сексуална експлоатация на деца с първоначален контакт през Интернет се увеличава драстично с всеки изминал месец. Всеки пети тийнейджър в Европа, който използва Интернет редовно, е бил подложен на сексуални предложения; 25% от децата са виждали порнографски материали онлайн; 75% от децата са склонни да дадат лична информация като къде живеят, телефонния си номер или имейл адреса си; само 25% от децата, които са получили сексуално предложение, са казали на своите родители; 89% от сексуалните предложения към деца са направени в Интернет чрез instant messaging и чат стаи.

Средно всеки тийнейджър прекарва по 31 часа седмично в Интернет. Над осем часа се отделят за търсене в следните категории: диети, пластична хирургия, семейни проблеми, порно. Чатовете, форумите, сайтовете тип социални мрежи (като Facebook) също поглъщат голяма част от времето на тийнейджърите, голяма част, от които признават, че често говорят с непознати и смятат това за напълно нормално и безопасно.

В социалните мрежи се регистрират много педофили. Например, MySpace през февруари 2009 г. забрани достъпа на 90 000 сексуални насилници до своя сайт. Това беше направено като реакция на признанията на педофил, че е съблазнявал своите жертви през социалната мрежа. Смята се, че в друг голям сайт за общуване Facebook има над 100 000 регистрирани педофили.

Националният център за изучаване на общественото мнение проведе изследване в средни училища и интернет клубове на 800 деца от 12 до 17 години в пет областни града. Данните показват, че 70% от тях влизат в Интернет почти всеки ден. От тях 82% използват мрежата, за да общуват с други хора чрез чат, форуми, instant messaging. За по-големи се представят 21% от общуващите онлайн. Около 10% се срещат на живо с познати от Интернет. Около 21% от тях споделят, че човекът е бил по-възрастен, отколкото се е представял. От интервюираните ученици 8% споделят, че човекът, с когото са се срещали е бил с лоши намерения към тях. През последната година 12% от влизащите в мрежата са попадали на някой, който настойчиво и против волята им се опитва да контактува с тях. Около 56% от учениците са признали, че е по-скоро опасно да се срещат с хората, с които са се запознали в Интернет.

Следва цитат от доклада на НЦИОМ:

Онлайн общуването е най-разпространеното занимание на младежите в Интернет – това потвърждават както отговорите на самите деца, така и наблюденията на техните родители, учители и специалистите от компютърните клубове. В повечето случаи младежите възприемат чатенето като игра, в която могат да дорисуват своята личност или да си измислят нови качества. Защитени от анонимността си в мрежата, те общуват по всякакви въпроси, които ги вълнуват, търсят „сродни души”, контакти и лични срещи.

Според мнението на възрастните застрашени при тези контакти са децата, които са емоционално нестабилни или са преживели някаква травма; затворените в себе си, които не споделят с никого; момчетата, които са по-самоуверени и са склонни да подценяват рисковете.

Трите групи възрастни имат и общи, и различни позиции по въпросите за рисковете от общуванто в Интернет. Сред родителите като че ли преобладава мнението, че в къщи е по-сигурно, макар че част от тях да не знаят какво прави детето им, когато е насаме в чата. Според собствениците и администраторите на клубове обаче има немалко родители, които им поверяват децата си и смятат, че и в клуба те са достатъчно защитени. Учителите чувстват своята отговорност и недостатъчната си компетентност по въпроса и биха възприели всякакви форми на допълнителна информация и обучение по темата – както за себе си, така и за своите възпитаници. Ролята на учителите и училището в случая малко незаслужено се подценява както поради по-ниския престиж на учителската професия, така и поради по-слабата компютърна грамотност на педагозите като цяло. Най-раздвоени в позицията си са хората, чиито бизнес са Интернет клубовете – те си дават най-ясна представа за рисковете от честите и продължителни контакти в мрежата и наред с това печалбата им зависи от по-големия брой редовни и пристрастени посетители. Те отговорно биха възприели мерки и правила за контрол, може би и форми за сътрудничество с училищата.

Допълнителен риск при онлайн общуването представлява опасността то да замести реалния свят и реалното общуване, които са особено важни при развитието на подрастващите. Тази опасност посочват всички групи възрастни участници.

Рисковете от запознанствата чрез мрежата се разглеждат по-скоро като възможна, а не като реална опасност и от децата, и от възрастните. Наред с това възрастните посочват реални примери за контакти по Интернет с педофили, но по-скоро като частни случаи, а не като първостепенна опасност. Трябва да се има пред вид обаче, че младежите доста неохотно споделят с възрастни заниманията си в Интернет и затова не може точно да се прецени реалната степен на риска.

Рисковете от запознанствата по Интернет засега не са в центъра на вниманието, защото са част от комплекс ежедневни опасности за съвременните младежи – продължителното стоене пред компютър, което физически и психически натоварва подрастващите; игрите, в които няма познавателни елементи и интелектуални предизвикателства и надпревара, а предимно агресия; сайтовете с автентични кадри на насилие и порнография; разпространението на наркотици около и в интернет клубовете ( интересно е да се отбележи, че и родителите, и компютърните специалисти свързат Интернет клубовете с дрога, но според родителите дрога се разпространява и употребява в клубовете, а според собствениците – около клубовете); неграмотността в буквалния смисъл независимо от компютърните умения.

Сред възрастните – родители, учители и компютърни специалисти има единодушие за това, че е необходимо да се вземат мерки срещу тези заплахи за младежите, а самите младежи декларират готовност да приемат подобни съвети. Темата засега не е във фокуса на общественото внимание. Една от причините е, че досега в България не е имало драстичен случай на злополука с дете след запознанство в мрежата, който да предизвика остри реакции. Въпреки това може да се очаква сериозен обществен интерес към нея при подходящо представяне пред медиите, дори с аргумента „защо да чакаме да се случи нещо страшно, за да обърнем внимание на проблема?”. Наред с това може да се предвиди, че с по-бързото разпространение на аудио и видеокомуникаторите ще отпаднат част от опасностите, свързани с това по-възрастни хора да се представят пред младежите за техни връстници.